За Автора

Здравейте! И заповядайте в цветния и усмихнат свят на моето въображение!

Аз съм жена, която се усеща момиче и сбъдва детските си мечти. Обичам да въплъщавам образи и картини с ръцете си.  И ги отправям към другите с надеждата да срещнат някого, който да сподели моите настроения, чувстване на красотата и да пожелае да има частица от тях.

Винаги ме е привличало екзотичното, различното. Обичам пътуванията, опознаването на начините, по които си говорят културите от миналото и сегашността. Моите кулинарни рецепти носят спомени за местата, на които съм била, природното им разнообразие и разбира се хората, чиито ястия съм опитала.

И както подправките в храната изразяват уникалността на вкуса, така аксесоарите в облеклото ни излъчват характера и настроението на този, който ги е избрал. Докато избирах най-добрите за себе си, разбрах, че аз съм човекът, който знае най-добре какво му е нужно, за да изглежда така, както се чувства. И в един момент от живота си реших, че е време да се отдам не на каквото 'трябва', а на каквото 'искам', за да си върна оня усетен още в детството вкус към живеенето като игра на възможности и предизвикателства.

Едно не-случайно пътуване до Африка ми подсказа 'как' (за сега). Кения. Много цветове и цветя. Вплетени в колиета, гривни, пръстени, обеци от мъниста. Енергията на слънцето. Бях като омагьосана. Попивах свят, в който времето е 'по́ле-по́ле' (полека-лека), а хората са големи усмихнати деца. Всички преживявания и срещи с културата на тази полудива за европейския ми поглед страна припомняха простичкия смисъл на живота тук и сега.

Но очите ми останаха в пъстротата на откритите масайски пазари. Масаите (Maasai) са едно от най-многолюдните племена в Кения, известни със своите ръчни изработки - дървени съдове, изписани с ярки цветове, ритуални маски, пластики, бижута. В миналото мъжете войни са заявявали своето социално положение по броя на децата и стадата, които са имали, а жените им - с накитите си от мъниста. Видът и цветовете им, използвани за обеци (пиърсинги), колиета (яки от мъниста), гривни и други аксесоари (колани, наметала ...) давали информация за възрастта, семейния статус, мястото им в обществото. И днес масайките се препитават с умението си да изплитат красота от цветните зрънца. Дори имат търпение да покажат на любопитки като мен техниката на плетенето. Така започнах своето ново творческо приключение.

Другото африканско племе с дълга история в създаването на бижута от мъниста са хората Ндебеле (Ndebele). Така се нарича и популярната мънистена плетка, наподобяваща рибена кост. Плетенето на тези малки двумилиметрови стъклени съкровища е сложен и дълъг процес, но с всяко движение и пресукване на иглата енергията на въображението се 'запечатва' и предизвиква въздействието на „прескачащите се цветове“ в завършеното произведение.

Сега, вече далече от екваториалното изобилие на светлина и цветна наситеност, се опитвам да ги разкажа (покажа) в своите мънистени приказки. И да добавям нови (не само африкански) мотиви, защото всяко място, време и хора имат своята плетеница от цветове и настроения.

Друго мое творческо изкушение е и т.н. „квилинг“ (Quilling) - техниката на италианските и френските монахини от 14-15 век, които разнообразявали отшелничеството си, като навивали с паче перо (quill) тънки лентички хартия и ги оформяли като декорация на различни религиозни предмети. Моите квилинг картички пък се опитват да разширят и оживят пространството на пожеланията, които хората отправят към обичаните си.